Са бях на морето, по-точно в Созопол. Един познат имаше рожден ден и го празнуваше в текилата – изглеждаше като готин бар на кея с комерс музика – Др Албан, новите хаус мизерии, и така нататък. Към един часа всички вече са се напили, а аз отивам да се разходя, защото фонограмамта н ми понася. Исках малко тишина, но няма място в центъра, на което да застанеш, и да не чуеш поне два вида музика. Народни певици пеят, докато хората си ядат в ресторанта, кючеци от 90-те, стари хитове, DJ Bobo… Абе гадно място, което не препоръчвам на никой. Обичам музиката, ама залагам на качеството, не на количеството. Така се разхождам и се чудя що не ви взех тапите за уши. Опитвам се да намеря тихо място, но такова няма. Стигам до плажа с надеждата там да е тихо. Слизам по стълбата.
Има два бара от двете ми страни.
Накрая стигам до малката текила – Catch 22, Ini Kamoze – The Hotstepper, Getting Jiggy with Itна Уил Смит. Малко глътка свеж въздух. Ако ще слушам, поне да не е пълен шит.Пия една бира, пуша един Джойнт с некви познати и леко се развеселявам. После хапвам една пица-лодка и се връщам в текилата за да видя какво правят приятелите ми.
Всички са се напили. Момичетата правят секси танци, някои са на бара, някой под него, но гадната музика продължава. Чувствам я като китайско мъчение, което ме кара да полудея. Дори няма DJ – просто като свърши песента се чува следващата – от кога ли го въртят тоя диск?
Проклинам собственика на клуба и се опитвам да накарам приятелите ми да ходим в малката текила, ама те се твърде зле. Сипвам си някакъв алкохол за да спра да обръщам внимание на музиката, но като се напивам ме дразни още повече.
Тогава пускат “Summer Jam.”
Ако сте я слушали, знаете за какво става дума. Ако не – не бъдете твърде любопитни. Когато излезе, си мислех, че това е перфектаната музика, за да убиеш някой. Това беше преди 6-7 години – поредния мазен летен хит, който ще се забрави до месец. Така си мислех, но бях сгрешил – песента се превърна в нещо като класика (Като знам вкуса на повечето хора сигурно и децата ни ще я слушат по ретро партитата). Сега мисля, че това е перфектната музика, за да убиеш себе си. За момент ми хрумна, да си прережа вените на плажа, докато се песента се чува, с надеждата, копелетата, които са я направили да отидат под съд.
Но не, не е в мой стил.
Отново се опитвам да накарам приятелите ми да се махнем от това място, но те пак не щат. Решавам да си легна, и им казвам чао. Точно тогава песента свършва и няколко секунди тишина изпълват клуба. Но не съвсем. Като почва следващия трак (май беше „Im So Excited”) един от приятелите ми се обръща към мен.
- Копеле, чух Pendulum отнякъде?
- Какво?
- Той почва да ми тананика мелодията на “Slam”.
След малко вече вървим към другия крайх на залива. Нямаме лодка, затова трябва да прекосим целия град. Вече е три и съм уморен. Минаваме през „Погледни ме в Очите” и точно като сме на другата страна на залива, където се предполагаше че е клуба, който търсим, се чува някакъв бас вървим по посока на баса, но след малко установяваме, че това е „Тигре Тигре” на Радо Шишарката.
- Това Pendulum ли е, според теб? – Питам моя приятел
Той ми обяснява, как в този клуб правят много добри гофрети. Нещо, което не ме касае особено. После ми казва, че може да има още клубове и въобще не се замисля, като го питам „Шом си го чул от там, как не го чуваме сега, когато се предполага, че сме съвсем близо?” Продължаваме по малките улички. Няма жив човек. Тогава виждаме две момичета. Познавам ги – бивши гаджета на моя приятел. Той се затичва към тях. Първия му въпрос:
- На парти ли сте?
Те ни обясняват, че има парти на Groovy Sessions.
След пет минути сме там.
Никой май не е забелязал, че е три и половина – Пълно е с хора, почти няма измряли. Партито е в някакъв яхт клуб, има хамаци, дивани, на кея яко осветление, яка музика. След малко се връщаме с още хора. Срещаме още познати. Пием още. Вече е четири, но наистина не ни пука… Това, беше едно от няй-яките партита в живота ми. Наред Stanton Warriors, MC Tali, James Brown, и накрая великият Fatboy Slim – Wonderful Night.